Какво не знаем за мухъла?

Блог

Какво не знаем за мухъла?

Може би сте си задавали въпроса “Защо вкъщи има мухъл?” Мухълът е един от най-често срещаните проблеми във всяко домакинство и би било неразумно да го подценяваме. Ако не му обърнем внимание навреме, той може да завземе големи територии в дома ни, а колкото повече се разпространява, толкова по-опасен става и толкова по-трудно можем да го надвием.

Какво точно е мухълът?

Мухълът е вид плесен, която се размножава чрез спори, което пък означава, че те се пренасят по въздуха. Дори вкъщи да нямаме мухъл, рано или късно той ще дойде при нас през някой отворен прозорец. Това не означава автоматично, че той задължително ще се намести в някоя ниша. За да стане това, е необходимо да има подходящи условия, в които мухълът да започне да се размножава. Всички сме виждали плесенясали ъгли – това са колонии, които са там, защото е достатъчно влажно и достатъчно топло.

Има една приказка, която гласи „най-добрата защита е нападението.” Това важи в пълна сила, когато говорим за мухъл. Най-лесният начин да се отървем от него е просто да не му позволяваме да се развива. Дори и да влязат спори, те ще умрат, ако не намерят подходящия климат. Има много различни видове мухъл, но всички те обичат да им топло и да им е влажно. Точно затова най-често ги срещаме в мазета, килери, кухни, бани, коридори, на места, където има достатъчно влага и топлина. Старите вестници и книги, дървените мебели и мръсните дрехи също са потенциален дом на спорите, особено, ако се намират в помещения, които проветряваме рядко.

И още нещо, течащият покрив и старата дограма също са потенциални причинители за образуването на мухъл, поради простата причина, че позволяват на водата отвън да влиза в домовете ни. Единственото ви задължение е да елиминрате влагата – проветрявайте редовно, сменете керемидите на покрива, сменете си дограмата, която тече като лейка, ако използвате сушилня, отвеждайте влагата навън и в никакъв случай не я оставяйте да кондензира по стените на килера. След като се изкъпете, отворете веднага прозореца, а ако нямате такъв, пуснете вентилацията, отворете отдушника и т.н. и т.н. Идеята е следната – ако допуснете мухълът да се размножи в килера, много бързо той може да се засели и в ъгъла на спалнята, в кухнята (а от там ще тръгне и по храната, която ядете), в коридора (чудесна възможност да се настани и в обувките ви – здравейте гъбички). Тогава не ви е спукана работата, но ще трябва доста да се потрудите, за да спечелите войната срещу нахалните плесени.

Опасен ли е мухълът?

Да, иначе нямаше да му обръщаме толкова внимание! Не само, че е грозно да видиш мухъл на стената и да метеш разпадащата се мазилка, ами според EPA (Environmental Protection Agency) това е и доста опасно.

Спорите на мухъла отделят алергени и в по-неприятния случай, микотоксини. Както може би се досещате, алергените са причинители на различни алергични реакции. Последните могат да се изразяват в кихане, кашлица, зачервени и/или сърбящи очи, сълзене, раздразнена кожа, течащ нос. Много често те наподобяват симптомите на грипа, което ги прави трудни за идентифициране и в много случаи хората не разбират истинската причина за тяхната поява и решават, че просто са настинали.

Всъщност тези симптоми могат да се появят дори и при хора, неалергични към мухъл. Хората, страдащи от астма са в рискова група, понеже алергените могат да доведат до астматичен пристъп. Някои изследвания твърдят, че се наблюдава положителна корелация между количеството мухъл в дома и вероятността едно дете да развие астма в последствие. Все пак се необходими още много изследвания, за да твърдим, че мухълът причинява астма.

В природата плесента помага за разграждането на органичните вещества, тоест ако тя се намести трайно в дома ви, дървенията ще започне да се разпада, както и хартията, както и храната да се разваля.

Как да решим проблема?

Проблемът е влагата, а не мухълът. С белина лесно ще го убиете, но това е краткосрочно решение на проблема. Ще мине време и плесента пак ще се появи и пак ще търчите до магазина за белина. И така месец след месец, година след година.

Решението е веднъж завинаги да елиминирате източника на влагата – може да е капеща тръба или мека връзка, може да е старата дограма на северния прозорец, може да е счупената керемида на покрива, може да е водата, която се задържа на перваза или терасата, може да е сушилнята в килера, може да е застоял въздух.

Баните и тоалетните предлагат идеалните условия за развитие на мухъл – влагата е почти постоянна и в изобилие, както и топлината. Тези помещения са най-трудни за почистване от плесента, но с няколко прости стъпки може да унищожите напълно или поне да сведете до минимум наличието мухъл. След като вземете душ веднага отворете прозореца или пуснете вентилатора да работи, докато банята не изсъхне изцяло. В студените месеци, това е малко неприятно, но пък от друга страна ниската температура ви помага.

Ремонтирайте всички течове – казанчета, тръби, меки връзки и др. Използвайте детергент, като внимателно следвате прилежащи инструкции. Избягвайте да докосвате мухъла с голи ръце, не се надвесвайте над него и не го вдишвайте. Същото важи и за работата ви с почистващите препарати.

Килимите и всички материали изработени от текстил, както и такива с неравна и пореста повърхност се почистват изключително трудно, така че може би е най-добре да ги изхвърлите, да остраните източника на влага и тогава да ги подмените.

Много е важно да действате бързо. Необходими са между 24 и 48 часа, за да се появят отново видими колонии. Ако няма конкретен източник на влага, се постарайте в помещенията винаги да има свеж въздух. Влагоуловителите вършат страхотна работа, климатиците, вентилацията и отворените прозорци също. Стремете се да поддържате оптималната влажност от около 30-50%. Измерва се с прост уред наречен влагомер, който струва по-малко от 20 лева.