Влагата и нейният ефект върху здравето

Влагата и нейният ефект върху здравето

Влагата в помещенията е неприятна, не само защото води до лющещи се мазилки, но и защото до голяма степен е неблагоприятна за човешкото здраве. Според изследвания на Световната здравна организация, основният проблем е, че влагата е необходимо условие за развититето на редица микроорганизми, които пряко са отговорни за редица респираторни проблеми.

Въпреки, че няма преки доказателства, че влагата може да причини развитието на астма, е установено, че при хора, които вече страдат от това заболяване, симптомите се влошават. При здрави субекти се наблюдават кашлица, кихане, раздразнение на очите и носа, както и специфични алергични реакции. Диспнеята (затруднено дишане) също се среща твърде често сред хора, обитаващи влажни жилища. Развитието на разнообразни микроорганизми и плесени е проблем, който не може да изчезне при наличие на високи нива на влажност. Спорите на тези микроорганизми и плесени се разнасят свободно във въздуха, а не се задържат само във влажните ъгли и ниши. Именно те дразнят дихателните пътища на обитателите.

Има една хипотеза, според която деца отгледани в свръхчиста и стерилна среда са неспособни да изградят имунитет и е много по-вероятно в бъдеще да развият алергии, пряко свързани с плесента и микроорганизмите, колонизиращи влажните пространства вкъщи. Въпреки това, тази хипотеза не твърди изрично, че прекалената хигиена би причинила по-тежки състояния като астмата, тъй като за тяхното развитите са необходими и други фактори. Авторите на тези изследвания твърдят, че наличието на ендотоксини и микроби в ранната детска възраст има благоприятен ефект върху изграждането на имунитет.

Разбира се, такива противоречиви резултати не бива да се преимат за чиста монета, тъй като има други изследвания, които твърдят точно обратното. В изследването National Survey of Allergens and Endotoxin in Housing in the United States учените откриват, че при възрастни въпросните ендотоксини и микроорганизми (като акарите например) са причина за влошаването на астматични симптоми и дори за тяхната поява. Противоречията може би идват от факта, че в ранна детска възраст тези фактори (може би) имат положителен ефект върху човешкия организъм, докато при възрастните се наблюдава по-скоро обратен ефект.

Със сигурност обаче има положителна корелация между наличието на плесен и мухъл и раздразнени дихателни пътища. В много от случаите кихането и кашлицата могат да прераснат в бронхит или ринит, особено при индивиди с по-висока чувствителност към замърсения въздух.

Плесента и мухъла отделят микотоксини (вторични метаболите), за които е доказано, че дори и при много ниски концентрации причиняват тоскични реакции у хора и животни. Заедно със спорите на мухъла, те често водят до затруднено дишане, а при хора с диагностицирани респираторни проблеми и до инфекции на дихателните пътища (включително на белите дробове) и хроничен синузит.

При някои хора се наблюдават дори симптоми като умора, главоболие и проблеми с концентрацията. Това подсказва, че спорите, мико и ендотоксините, отделяни от някои видове плесен имат невротоксичен ефект.

Ефектите на плесента върху човешкия организъм са добре документирани, макар че някои от изследванията да не показват пълната картина. Единственото и най-практично решение е да не се допуска твърде висока влажност в помещенията. Вижте как става това ТУК!

Share on :